Свиленград пази цял век тайната на малебито

В сладкарски цех “Парапина“ в Свиленград външни хора не се допускат. Забранено е и за фоторепортери, тъй като и инсталациите, и технологията, и рецептата на един уникален и срещан само в този регион от Европа десерт са дълбоко пазена тайна.

 

В 5,30 часа сутринта дежурната смяна разбърква сместа от ориз и мляко и я слага да се вари. След това я чака да стане на кремообразна смес, която и досега ръчно се пълни с черпаци в пластмасовите опаковки, където след около 2 часа изстива и се сгъстява.

Сироп с аромат на роза се пакетира отделно и се залива върху крема малко преди любителят на сладкото да е взел лъжичката. Прочутото свиленградско малеби и до днес не е познато на повече от 100 километра от мястото на приготвянето му, освен ако не бъде предложено на местна територия.

 

 

„За разлика от почти вече 100% продукти на хранително-вкусовата промишленост в този продължават да не се влагат консерванти.

В началото на миналия век рецептата е донесена от арабския свят от Георги Карагеоргиев, който чиракувал по шекерените работилнички в Близкия изток.

Жителят на тогавашния турски град Мустафа паша отворил дюкян „Пчела“ на чаршията, който станал хит и просъществувал до 9 септември 1944 г.

Неговите синове Ашо и Васил наследили занаята, а след това запазили мистерията на сладкото и за наследниците си.

 

 

„Производството не е спирало за ден дори и през войните. През 1965 година малебито започнало да се прави в тогава създадения местен Кооперативен съюз. Майка ми Петкана била ученичка и започнала работа там по същото време. Впоследствие градският хлебозавод наследил непроменената технология“, уточнява Тодор Вълков, който е завършил техникум по хлебна и сладкарска промишленост в София малко преди падането на соца.

 

 

Въпреки възрастта си Петкана Вълкова и досега помага  в семейния бизнес.

 

Когато майките спрат да кърмят децата си, започват да ги захранват с леки каши и пюрета. В Свиленград не е така – една от първите храни след отбиването на бебето е малебито.

 

То се възприема изключително добре дори от 4 – 5 месечни, тъй като кремът е лесен за приемане, а зърнената основа на ориза е изцяло лишена от глутен за разлика от останалите житни култури.

 

 

Както и пшеницата, и оризът си има свои специфични особености. Не от всеки сорт става материал за малеби. Пазарувам само от един доставчик, български производител. Разбира се, и видът, и произходът на основната суровина са фирмена тайна“, добавя сладкарят
„Много приятели, пък и клиенти са ме питали: „А не може ли сиропът да е с друг аромат освен на роза, примерно на вишна“?
„Ако не е с розов аромат, това няма да бъде свиленградско малеби“, им отговарям“, уточнява Вълков.

 

През  лятото пък , най-добрата комбинация била малеби с ванилов сладолед,

който не убивал специфичната нотка на роза. Любители и последователи на диетите трябва да знаят, че в 100 грама малеби има 120 калории.

Post a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.